В САЩ поставиха под съмнение спасяването на българските евреи
7/5/2013
Молба от посолството на България във Вашингтон кръстовище в града да бъде наречено на името на национален герой - мъж, помогнал заспасяването на еврейското население на страната от депортиране - се превърна в тема за широк дебат дали българите представят реално действията на техните лидери по време на Холокоста, се казва в обширен репортаж на АП.
Напрегната размяна на реплики между посолството и американския Музей-мемориал на Холокоста се разиграва задкулисно, докато градския съвет на Вашингтон се готви да вземе по-късно тази месец решение дали да почете Димитър Пешев. Дебатът подчертава не само комплексността на историята на Холокоста, но и трудностите, които срещат държавите, които се опитват да обединят делото на отделен индивид по време на Втората световна война с постигнатото от цял народ, се казва още вматериала, цитиран от Би Ти Ви.
Той идва и в момент, в който историци и еврейски организации продължават да окуражават страните да преразгледат необременено действията си в Европа по времето на нацистите.
„Трябва да се каже и на двете страни и хората трябва да разберат каквое комплексността. Затова е изключително важно", заявява Фредерик Чари, пенсиониран преподавател по история на България в Северозападния университет на Индиана.
Въпросът е повдигнат през декември, когато посолството на България се обръща към градския съвет на Вашингтон да кръсти пресечка на името на Пешев. То изпраща специално писмо, което представя в положителна светлина българското отношение към евреите по време на Втората световна война.
Музеят на Холокоста, поканен от градския съвет да се произнесе за точността на фактите в писмото, заявява, че формулировката на искането на посолството - заедно с наскоро приетата декларация на Народното събрание, говорят за по-различна история.
В качеството си на заместник-председател на Народното събрание Пешев разпространява секретната заповед за депортиране, която е трябвало да изпрати десетки хиляди евреи от български произход в германските лагери на смъртта в окупираната от нацистите Полша. Той разпространява петиция сред народните представители, църквата, студентите и други в подкрепа на еврейското население. Депортиранията са спрени, а цер Борис ІІІ изпраща евреите в трудови лагери в страната, но отказва да ги предаде на нацистите с довода, че има нужда от тях като строителни работници.
Историята на спасяването печели на България славата на единствената европейска страна, отхвърлила нацистките искания, а Пешев е признат от мемориалния комплекс на Холокста на Израел „Яд Вашем" като „Световен праведник".
Музеят във Вашингтон заявява, че не спори заради признаването на Пешев или историческия му принос, а затова, че всяко оказване на чест трябва да се поставя в по-широк контекст. Той се противопоставя преди всичко на характеризирането на България в писмото като „окупирана от нацистите страна" и твърдението, че нито един български евреин не е бил изпратен в лагерите на смъртта.
Музеят и други историци твърдят, че писмото на посолството прикрива истината, че България е била съюзник на Германия и че 11 343 евреи са били депортирани от Македония и Северна Гърция - по това време територии под български контрол, коментира АП.
„Грубият и подъл опит да се промени историята на българското еврейство е обидна за жертвите на Холокоста и накърнява имиджа на България, която до скоро беше смятана за страна, която подхожда правилно към тъмните сенки от миналото си", пише в писмо, изпратено през април до председателя на Народното събрание и до българския посланик в САЩ Елена Поптодорова от директора на международните архиви на музея във Вашингтон Раду Йоанид.
Музеят е изпратил отделна кореспонденция до градския съвет на Вашингтон, подчертаваща комплексността на българската история.
Посланик Поптодорова заявява, че е била обидена от „изключително грубия" отговор на музея във връзка с писмото на посолството, което било подписано, но не и изготвено от нея. Тя допълва, че винаги е признавала болезнената страна на историята на България и се чувства дълбоко засегната от Холокоста. Журналистите от АП изтъкват, че по време на разговора тя дори се е просълзила докато е разказвала историята за малки деца, натоварвани в товарни вагони и изпращани на сигурна смърт.
„Чувствам се еврейка - обяснява тя - всеки път, когато говоря по тозивъпрос."
Тя допълва, че макар и страната ѝ да има с какво да се гордее от времената на Холокоста, нейната цел е била да уважи делата на един човек, а не на цялото правителство.
Музейни представители заявяват, че са загрижени от факта, че писмото на посолството е съдържало същите непълни и подвеждащи твърдения.
„Ако част от положените усилия бяха насочени към частично признаване на истината за случилото се в България, музеят щеше напълно да подкрепи това", заявява Пол Шапиро, директор на Центъра занапреднали изследвания на Холокоста към същия музей.
Според него наричането на улица на името на заслужил човек, може да се използва за фалшифициране на историята.
Нийл Глик, предприемач от Вашингтон, който първи лансирал пред българското посолство идеята за почитане на личността на Пешев, след пътуване до България през 1990-те, когато се запознава с историята заявява, че той е изготвил основната част от молбата до градския съвет и поема отговорността за възможните неточности в нея. но според него музеят допуска грешка, като оставя съдържанието на писмото да хвърля сянка върху делата на Пешев.
„Нека не обвиняваме Пешев за лошите дела на други. Нека го уважим за великите постижения, които е направил - и това е всичко, което искам да направя, защото той е катализаторът", заявява Нийл Глик.
Няма съмнение, че историята на България е сложна, коментира АП.
Партията на самия Пешев прокарва дискриминационни закони, които налагат специален данък върху евреите и ги принуждават да носят жълти звезди върху облеклата си. Конференцията за претенциите, която търси реституиране на жертвите на Холокоста посочва в свой доклад от 2004 г., че много български евреи са били изпращани в трудови лагери, където са работели като строители и железопътни работници, при тежки физически условия.
Българите са били „героични спасители, жестоки преследвачи и брутални убийци" наведнъж, заявява Майкъл Беренбаум, професор по еврейски изследвания в Американския еврейски университет в Лос Анжелис.
Освен България, други страни също се захванаха през последното десетилетие със своето участие в Холокоста.
След години на отричане, през 2004 г. правителството на Румъния призна, че про-нацисткия режим в страната е отговорен за смъртта на стотици хиляди евреи и роми по време на Втората световна война. Министър-председателят на Норвегия поднесе подобни извинения миналата година. За сметка на това в Унгария се възражда интереса къмнацизма, изтъкват служители на музея във Вашингтон.
Градския съвет на Окръг Колумбия ще разгледа молбата за именуването на „Площад Димитър Пешев", точно пред сградата на посолството, на 28 май.
„За мен най-важното е дали Димитър Пешев трябва да бъде почетен с церемониално именуване на улица, а не каква реторика е използвана от посолството на България или от музея на Холокоста", заявява градския съветник Фил Мендълсън.
